|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Седнала е Яна, Яно, бяла Яно. (2)
в байнева градинка,
градинка под дунька,
да си везе Яна
дари копринени,
кърпи бубакерни.
Де кацнаха, Яно,
два сиви голъба,
три бяли лебена.
С криле разтърсиха,
вейки потрошиха,
лискье порониха
и кя ги закшуха,
закшуха, запъди:
- Икшу, икшу, вие,
два сиви голаба,
три бяли лебяна!
- Яно, бяла Яно,
не сме дошли, Яно,
да ни кшукаш, Яно,
да ни пъдиш, Яно,
ми сме дошли, Яно,
хабер да ти носим, -
че ще станеш, Яно,
царица, беица!
Визица, Малкотърновско; инф. род. в Заберново, Малкотърновско;
хороводна (СбНУ 65/2012, № 596).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|