|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Яно, бела Яно,
седнала е Яна
байнева градина,
байнева, убава,
под зелена дуня,
дари да ми капчи,
дари копринени,
кърпи да ми везе,
кърпи бубакерни,
да дарува Яна
сватове и кумове,
и младо девери.
Над Яни фърчаха
два сиви гълъба,
три сини славея.
Яна отговаря:
- Робиньо, робиньо,
ти, влаха влахиньо,
подайте на Яна
сребърната стряла,
да престрели Яна
два сиви гълъба,
три сини славея!
Славеят отговаре:
- Яно, бела Яно,
не дойдохме, Яно,
стрела да ни стреляш,
ми дойдохме, Яно,
хабер да ти носим,
хабер от царето -
царица загина,
царица да станеш!
Варвара, Царевско; великденска - хороводна (СбНУ 65/2012, № 595).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|