|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Седнала е Яна
вънка в градинка,
под жълтата дунка,
да си вези Яна,
пера пахувани,
очи соколови.
Де дойдоха, Яно,
два сиви гълъби,
та скохнаха, Яно,
на жълтата дунка,
гугун гугуваха,
с крила трепереха,
листа обрулиха
на Янини скуте.
Яна ги люто кълне:
- Пусти, опустели,
два сиви гълъба,
дето сте скокнали
на жълтата дунка.
Два сиви гълъба,
низ Яна зучън:
- Мъри Яно, мъри сестро,
не сме дошли, Яно,
люто да ни кълнеш,
най сме дошли, Яно,
хабер да ти кажем -
царица загина,
царев син да вземеш,
царица да станеш!
Стамболово, Хасковско; на хоро (Архив КБЛ-ВТУ); пахувани - паунови.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|