* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Станянине, господине!
Мома седи у градина,
у градина под калина,
та си шие свиленица.
Долетеа два гълъбе,
та паднаха у калинка,
па си рона калинчица.
Да не ми са два гълъбе,
нело са ми годежняци!
А мома ги подшъкуа:
- Ишу, ишу, два гълъбе,
не ронете калинчица,
калинчица още сочна,
не е, каже, за зобанье,
и мома е още малка,
не е, каже, за женитба!
Ка ушием свиленица,
ка направим бели дари,
ка порастем като моми,
да си станем на години,
тогай азе че се женим!
Пропъди ги малка мома,
пропъди си два гълъбе,
два гълъбе, годежняци.
Ойдоха си два гълъбе,
остана си малка мома,
та си стана малка мома,
на двадесе и две години,
направи си бели дари,
тогай се е оженила.
Станянине, господине!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019