|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Маро льо, Маро льо, хубава Маро льо!
Седела е Мара летен ден в градина,
под цървен трендафил да си везе Мара
белият си хустан, синият си мехтен.
Де дойдоха, Маро, два сиви гълъба,
два сиви гълъба и две гълъбици,
та кацнаха, Маро, на цървен трендафил,
на цървен трендафил, на ситен босилек,
па запяли, Маро, и си загукали.
Цикнала е Мара, цикнала, викнала
- Донесете, братя, стрела и стрелушка,
да пристрелим, братя, два сиви гълъба,
два сиви гълъба и две гълъбици!
- Маро льо, Маро льо, хубава Маро льо,
ние не сме дошли стрела да ни стреляш,
ле хем сме си дошли хабер да ти носим -
стана ли кеш, Маро, царица, пашица?
Гьокчебунар, Ортакьойско, дн. Сив кладенец, Ивайловградско; на
Сирни заговезни (СбНУ 39/1934, Стоин, № 119 - "Известие по гълъби - 2");
кеш, кьеш - щеш, искаш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|