|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Мела мома равно дворе,
Калино льо, малка й моме,
както мела, тъй домела,
метлата й чимширена,
греблото й кит босилено.
Както мела, тъй домела,
тъй домела дор два гада,
дор два гада, два гълъба.
Краком тропна да ги плаши,
ръце плесна да ги трепи.
Отговарят дор два гада:
- Ний не сме за плашене,
за плашене и за трепане,
ние най сме двама братя,
двама братя женилари
ний дойдохме да питаме
женят ли те таз година,
таз година и до година?
Отговаря малка мома:
- Не ме женят таз година,
таз година и догодина,
най ме женят таз неделя,
таз неделя й до неделя.
Подвис, Карнобатско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|