|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Мела й мома равно двори,
Калино ле, малка моме,
метлата й чемширена,
греблото й ран босилек.
Как го й мела, тъй домела,
тъй домела дор два гада,
дор два гада два гълъба.
Прехвръкнали, че са кацнали,
че кацнали в момини двори.
С ръце плесна да ги плащи,
с крака тропна да ги трепе.
Отговарят дор два гада,
дор два гада, два гълъба:
- Ние не сме за плашене,
за плашене, за трепане.
Ний най сме двама братя,
двама братя жениларя.
Ний дойдохме да питаме,
женят ли те таз година,
таз година догодина?
Отговаря малка мома:
- Не ме женят таз година,
таз година догодина.
Най ме женят таз неделя,
таз неделя до неделя.
Подвис, Карнобатско; коледна - на мома за женене (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|