|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Яно, бяла Яно!
Седнала бе Яна
в байнева градина,
в байнева хубава,
дари да ми везе,
дари копринени. (2)
да дарова Яна
сватове, кумове (2)
и млади девери.
Над Яна хвръкнаха
два сива гълъба,
три сини славейка.
С криле трепераха,
лискье порониха
по Янини скукье.
Яна отговаря:
- Робинко, робинко,
ти влаха влахинко,
подай ми, робинко,
две сребърни стрели,
да простреля Яна
Два сиви гълъба,
три сини славейка.
Пенека, Визенско - Турция; зап. във Василико, дн. Царево; великденска
- хороводна (Стоин-ИЗТр. 1939, № 630 - "Гълъби и славеи при бяла Яна").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|