|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Яно, бяла Яно!
Седнала е Яна
в байнева градинка
под цървен трендафил,
да си везе Яна
дари копринени,
дари бубакерни.
Де дойдоха, Яно,
два сиви гълъба,
три бели лебеда.
На дунька кацнаха,
гугум гуговаха,
с криле трепнаха,
вяйки потрошиха,
лиске порониха
по Янино скукькье,
по тенки хи дари.
Яна отговаря:
- Мале, милна мале,
я подай ми, мале,
две сребърни стрели
да застрелям, мале,
два сиви гълъба,
три бели лебеда!
Гълъб отговаря:
- Яно, бяла Яно,
не сме дошли, Яно,
стрела да ни стреляш,
ми сме дошли, Яно,
хабер да ти донем.
Царят ни проводи -
царица умряла,
царица, везирка,
млада господарка;
царица да станеш,
млада господарка!
Малко Търново; на отстъпено хоро (СбНУ 57/1983, № 927 - "Царица
да станеш").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|