|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Седнала е Яна
в байнева градинка
да ми везе Яна
дари копринени, (2)
кърпи бобакери.
Де дойдоха, Яно,
два сиви гълъба,
на дунка кацнаха,
гугум гугукаха,
с криле треперяха,
лиске порониха
по Янини скути,
по тенки хи дари.
Яна отговаря:
- Робинко, робинко,
я си подай Яни
две сребърни стрели,
да прострели Яна
два сиви гълъба,
три бели лебеди.
Гълъб отговаря:
- Яно, бяла Яно,
не сме дошли, Яно,
стрела да не стрелиш,
ми сме дошли, Яно,
хабер да ти носим,
хабер от царятог -
царица умряла,
царица, везирка,
млада господарка,
царица да станеш!
Малко Търново; хороводна (Стоин-ИЗТр. 1939, № 629; =Осинин-Душата
1945, № 75).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|