* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Сяла мома ран босилек,
Калинчице ле, малка моме,
как го сяла песен пяла,
кат му пяла и поникна,
кат поникна и си цъфна,
кат си цъфна и завърза,
и завърза черно семе,
черно семе босилково.
Че кацнали три соколца,
три соколца, три гълъбца.
Калинчица буля по двори ходи,
по двори ходи, двори мете.
Де съзряла три соколца,
три соколца, три гълъбца
с ръком плесна, с устом ъшна
че разплаши три соколца
три соколца, три гълъбца.
Калина мома буля си кълне
- Мари бульо, клета бульо,
ти, кат къшна, що не онемя,
ти, кат плесна, що не ослепя.
То не ми било до три гълъбца,
най ми било три жениха,
три женихълца, жълта бъкличка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019