* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се, Коладе, Коладе ле,
малка мома, Коладе, Коладе ле,
две градинки със калинки,
снощи вечер, пред момите,
пред момите, пред момците,
че си има девет ризи,
девет ризи все коприна,
десета й сухо злато.
От где я зачуха два юнака,
два юнак, два близнака,
че се Богом помолиха:
- Стори ни, Божно ле,
какви годе гадинки
гадинки, два гълъба,
два гълъба хвърковати,
горе хвъркват, долу гледат,
че съгледаха момин града,
момин града, чемшир порти,
че кацнаха, във градинки.
Със човки си зрънца зобкат
с крилца листе бруляха,
със крачка си клони трошат;
че излезе момин майка:
- Излез, излез, малка моме,
та да видиш какво ти се й,
какво ти се й зло сторило,
във градинки със калинки.
Че излезе малка мома,
и си люто кълнеше:
- Човките ви да окапят,
крилцата ви да отлетят,
крачката ви да изсъхнат.
Отговаря момин майка:
- Недей, недей люто кълна -
това не са два гълъба хвърковати.
Това ми са два юнака,
два юнака, два близнака,
дет си се снощи вечер
снощи вечер нахвалила
на чешмата пред момците
пред момците, пред момите,
че си имаш девет ризи,
девет ризи все коприна,
десетата й сухо злато.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019