|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Хвръкнали са, момне ле, два гълъба,
Коладе ле, момне ле, мой коладе,
горе хвърчат момне ле, долу гледат,
долу гледат, момне ле, де да кацнат,
кацнали са, момне ле, в момини двори,
па излезе, момне ле, малка й мома.
С ръце пляска, момне ле, златни гривни,
с крака тропа, момне ле, жълти чехли,
да изпъди, момне ле, два гълъба.
Проговорят, момне ле, два гълъба:
- Ние не сме, момне ле, два гълъба,
а ние сме, момне ле, два юнака,
два юнака, момне ле, два близнака,
два близнака, момне ле, с два кавала.
Колко звезди, момне ле, по небето,
толкоз здраве, момне ле, в тая къща!
Калофер, Карловско; коледна (Хубенова 1996, с. 24).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|