|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Похвали се малка мома,
ой Коледо ле, мой Коладе,
снощи вечер на чешмата
пред момите, пред момците,
че си има тънко дари,
тънко дари копринено -
девет ризи копринени,
десетата - сухо злато,
сухо злато, сухо сребро.
Че я зачуха двама братя,
двама брата, два близнака.
Те се на Бога помолиха:
- Стори ни, Боже, престори
на два сиви-бели гълъби,
да си хвръкнем, да прехвръкнем
на високо, на широко,
да си кацнем на момино,
на момино равно дворе
във градинка на калинка.
Със крилца си калинчица,
със уста те зобаха.
Отде ги съгледа малка мома,
че излезе гола и боса,
че си плесна бели ръце,
че извика: - Ашин, кашин!
Горна Студена, Свищовско; коледна (Стоин-ССБ 1931, № 1273).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|