|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Маро льо, Маро льо, хубава Маро льо!
Седела е Мара летен ден в градина,
летен ден в градина под златна ябълка,
под златна ябълка на златна постелка.
Де дойдоха Мари два сиви гълъба,
два сиви гълъба и две голубички.
Мара ги видела, видела, викнала:
- Донесейте, братя, по лък и по стрела,
да устрелям, братя, два сими гълъба,
два сиви гълъба и две голубици!
Гълъби си Мари говор отговарят:
- Маро льо, Маро льо, хубава Маро льо,
не сме дошли, Маро, стрелба да ни стреляш,
хем сме дошли, Маро, хабер да ти носим -
бъде ли киш, Маро, царица, пашица,
царица, пашица, бейлер беелица?
Долно Суванли, Ортакьойско, дн. Долно Луково, Ивайловградско;
на Сирни заговезни (СбНУ 39/1934, Стоин, № 118 - "Известие по гълъби - 1");
киш, кьеш - щеш, искаш.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|