|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Седнала е Мара,
Маро льо, Маврудо,
във град, във градинка,
под жълта дюля,
везмо да си везе.
Де са дошле, Маре,
два сиви гълъба,
два бели лебеда,
на дюля кацнали,
гугум гугуваха,
крилюм трепереха.
Мара ги кълнеше:
- Пущини пауни,
отдето сти дошле,
пак да си вървите!
Паун Маро дума:
- Маро льо, Маврудо,
гиздава царице,
не сме дошле, Маро,
клетва да ни кълнеш,
най сме дошле, Маро,
хабер сме донели,
царя на проводи,
царица да станеш!
Бяло поле, Харманлийско; великденска - хороводна (СбНУ 64/2012,
№ 524 - "Гълъби й носят хабер, че ще става царица").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|