|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)
Сяла ми мома ран босилек,
Калинчице ле, малка моме,
кат го сяла и му пяла:
- Расни, босилко, расни-порасни!...
Расна босилко, расна-порасна,
че са кацнали дор три соколца,
дор три соколца, сиви гълъбца,
с краком честрят, с устом зобят.
Отде ги съзря Калина буля,
с ръком плесна, с устом ъшна,
че изплаши, дор три соколца,
дор три соколца, сиви гълъбца.
Отде я съзря кълна Калина:
- Мари бульо, клета бульо,
като къшна, що не онемя,
като плесна, що не ослепя,
то не ми било дор три соколца,
дор три соколца, сиви гълъбца,
най ми било дор три женихълца,
три женихълца - жълта бъклица.
Тебе пейме, малка моме,
да ни дариш добра дара!
Аспарухово, Провадийско; коледна - на мома (Калоянов-ДЮДК 1986,
№ 38 - "Калинчица и три соколца-женихълца").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|