|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома овчарка и събирачи на данък
Море, сви се хоро на рамно Загорье, на рамно Загорье,
свила го е Миля загоркиня, Мила загоркиня.
Леко игра, земня се потриша,
кротко пее, надалек се чуе.
Дочул я е овчар от планина,
па на стадо потийом говори:
- Пладнуй, стадо, на бела орньица,
я че идем дома на дворове,
че донесем трици за кърменье.
Па не ойде дома на дворове,
на си ойде доле у селото,
у селото, насред на хорото,
па се хвана близо до танецо.
Препружи се през две, през три моми,
та докачи Мильи росна китка.
Сапази га Мильината майкя
и на овчар потийом говори:
- Назад, назад, овчар от планина,
моя Миля още е маленка!
Трекляно, Кюстендилско; хороводна; зап. 1958г. (Архив ИМ-БАН,
папка 122; =БНТ 13/1965, № 358 - "Сви се хоро на равно Загоре").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.10.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2019
|