|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Заблеяла бяла ройка,
Коладе ле, мой Коладе,
татък долу - нанадолу,
нанадолу по Ненковец,
че я зачу Ненко чобан.
Ненко чобан проговаря:
- Защо блееш, бяла ройко?
Трева газиш - гладна ходиш,
вода газиш - жадна ходиш!
Ще си грабна кован карлик,
ще те откарам татък долу,
татък долу, нанадолу,
нанадолу по Ненковец,
да те паса със дребна трева,
дребна трева детелинова,
да те поя със бистра вода,
бистра вода кладенчова.
Насреща му малка мома,
малка мома - Ангелинка.
Ненко чорбаджи проговаря:
- Леле, варе, малка моме,
пие ли се тази вода?
Малка мома отговаря:
- Който пита - той не пие!
Ненко чобан пак проговаря:
- Леле, варе, малка моме,
пипа ли се тази китка?
Малка мома отговаря:
- Който пита - той не пипа!
Ненко чобан пак проговаря:
- Леле, мори, малка моме,
взема ли се тази мома?
Малка мома отговаря:
- Който пита - той не взема!
Че се забързи Ненко чобан,
че я сграбчи през кръста
че я отнесе татък долу,
татък долу нанадолу,
нанадолу по Ненковец,
по Ненковец - та чак дома.
Колко звезди в ясно небе,
толкоз здраве в тази къща!
Въбел, Никополско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|