|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Изгряла ми ясна звезда, Коладе ле,
низ под облак над Бел Дунав, Коладе ле;
ни ми било ясна звезда,
най ми било малка мома,
малка й мома накичена,
накичена, нагиздена,
на глава й зелен венчец,
зелен венчец, смесни китки,
че си взема златна крива,
златна крива кобилица,
кобилица й бели менци,
че си тръгна из уличка,
из уличка из пътичка,
че си стигна изворче,
там завари чобан Янка.
Отговаря малка мома:
- Добър вечер, чобан Янко!
- Дай Бог добро, малка й моме!
Па отговаря малка мома:
- Ой те тебе, чобан Янко,
вземаш ли ми зелен венчец,
зелен венчец, смесни китки?
Па отговаря чобан Янко:
- Ой те тебе, малка й моме,
чобан Янко 'ко би вземал,
'ко би вземал, не би имал,
не би имал девет стада,
девет стада, сто чобана,
сто чобана, сто кучета.
Тетово, Кубратско; коледна (Тетово. Теренни материали и проучвания.
/Колектив. Русе, 1995, № 77 - "Малка мома и чобан Янко").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|