|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Изгряла е ясна звезда,
не е било ясна звезда,
най е било Добър юнак,
Добър юнак с бърза коня.
На път тръгнал Добър юнак,
на път срещнал малка мома,
в ръце носи малка стомна,
в стомната студена вода.
Тогаз юнак отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
пие ли се тази вода,
люби ли се тази мома?
Тогаз момата отговаря:
- Не се пие тази вода,
не се люби тази мома -
водата е геранова,
момата е нишанлива.
Я извий се тамка горе,
тамка горе в рамното поле,
тамка има нов кладенец,
нови коле оръфиени,
с тънки пръти увиени.
Колито са млади юнаци,
прътето са малки моми.
Тамка пийте студена вода,
тамка любeте малки моми!
Тебе пеем, малка моме,
тебе пеем, Бога славим,
от Бога ти много здраве,
от юнастом веселене!
Тънково, Поморийско; коледна - на момък (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|