|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Изгряла е ясна звезда,
не е било ясна звезда,
най е било добър юнак,
добър юнак с бърза коня.
На път срещнал малка мома,
в ръки носи мални стомни.
Отговаря добър юнак:
- Мъри, момне ле, малка момне,
пие ли се тая вода,
люби ли се тая мома?
Отговаря малка мома:
- Не се пие тая вода,
не се люби тая мома.
Водата е ярънлива,
момата е нишанлива.
Я възвий се тамка горе,
тамка горе в равно поле,
тамка има нов кладенец,
нови коли побиени,
тънки пръти увиени -
колето са млад юнаци,
прътето са малки моми.
Там се пие студна вода,
там се любят малки моми.
Тебе пеем, добър юнак,
тебе пеем, бога славим,
от бога ти много здраве,
а от нази веселене!
Сюлейман, дн. Сечище, Новопазарско; преселн. от Коджабунар в
Мала Азия; коледна - на ерген (СбНУ 47/1956, № 293 - "Ерген закача годеница").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|