|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Изгряла ми ясна зора, Коладе ле,
над онази равна гора, Коладе ле,
то не било ясна зора,
най ми било малка мома,
малка мома у вода иде.
На глава й зелен венец,
на страна й смесна китка.
Па я срещна чобан Наку,
па я срещна, попита я:
- Мари моме, малка моме,
пие ли се тази вода?
Отговаря малка мома:
- Ку се лапа зелен венец,
зелен венец, смесна китка,
тъй се пие тази вода.
Па й дума чобан Наку:
- Ку я любих, малка моме,
не бих имал девет стада,
девет стада, сто овчари,
сто овчари, двеста псета.
Ний оттука, Господ тука.
Колко звезди по небето,
толкоз здраве на тез хора!
Пиргово, Русенско; коледна - на момък (СИБ 1/1962, № 121 - "Ако
бе любил малка мома, не би имал девет стада").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|