* * *

Мома и овчар се наддумват

Седнала е малка мома, Коладе ле,
Свети Гьорге ле, мой Коладе,
из равно двори,
по градинка, по страшинка,
да си шие мудна шева,
мудна шева, шева ръкав.
Гергефа й е костен гергеф,
иглата й е франгиена,
конеца й е ибришинен.
Долу шие, горе гледа,
не изгледа никого,
най изгледа Иван чобан.
Иван чобан стадо води,
стадо води по чешмици,
по чешмици, по напои.
Че захвърли костен гергеф,
че си влезе в килерче,
че запаса ахти пахти,
че си влезе в градинка,
че си набра смесена китка,
смесена китка, босилкова.
Че си грабна булини котли,
че си отиде там долу,
дето Иван стадо пои,
че си дари всяка овчица,
всяка овчица по китчица.
Отговаря Иван чобан:
- Какво би носил Иван чобан,
Иван чобан, смесени китки,
би ми идвал всяка вечер,
всяка вечер на чешмица,
и по-късно на седянка.
Отговаря Иван чобан:
- Ако бе идвал Иван чобан
вечер на чешмица,
по-късно на седянка,
не би имал сиво стадо.
Тука пеем, Бога молим:
"Колко звезди ясно небе,
толкоз здраве в тази къща
на човешко и на добишко.
Ние тука и Господ тука!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016