|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Звъннало ми ясно звънче,
вземай млади яблани, господине,
вземай млади яблани, мой Коладе;
не ми било ясно звънче,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан, яблане, с девет стада,
с девет стада, сто чобана,
па ги води от планина,
от планина на поилци.
Там завари малка мома,
малка мома с бели менци,
с бели котли крива злата,
крива злата кобиличка.
Че си пита Нанко чобан:
- Пие ли се тази вода?
Отговаря малка мома:
- Защо питаш, та не пиеш!
- Взема ли се крива злата,
крива злата кобиличка?
- Защо питаш, та не вземаш!
- Взема ли се бурма пръстен?
- Защо питаш, та не вземаш!
- Люби ли се малка мома?
- Зашо питаш, та не любиш!
- Взема ли се малка мома?
- Защо питаш, та не вземаш!
Коиловци, Плевенско; коледна - на овчар (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|