|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Какво ми се татък чуе,
зад онази равна гора,
дали ми е вихър вятър,
или ми е гороломи?
Не ми било вихър вятър,
най ми било Нанко чобан,
Нанко чобан с девет стада,
с девет стада, сто чобана,
сто чобана, сто кавала.
Самин Нанко с меден кавал.
Помами ги Нанко чобан,
татък долу по-надолу
да си пасат дребна трева,
дребна трева детелина.
Напасе ги, помами ги,
помами ги татък долу,
да ги пои по кладенци,
дето моми платно белят.
Отговаря Нанко чобан:
- Сберете си бели платна
да н' ги праши мойто стадо!
Отговарят малки моми:
- Който праши бели платна,
той си люби малка мома.
Отговаря Нанко чобан:
- Ко бих любил малка мома,
не бих имал девет стада,
девет стада, сто чобана.
Горна Студена, Свищовско; коледна - на овчар (Стоин-ССБ, № 901;
=Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 224 - "Предан овчар").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|