* * *

Мома и овчар се наддумват

Що ми гърми, що ми тънти
зад онази равна гора.
Не ми било гърмежи, тънтежи,
най ми било Нано чобан.
На рамене държи подкован кривак,
на кривака - росно биле,
в ръцете си държи меден кавал.
Кавал свири, стадо реди,
като мома руса коса,
като ерген дребен перчем.
Отде го зачу малка мома,
че прескочи във градинка,
та набрала дор три китки,
три китки смесно цвете,
че отиде тата долу,
тата долу на чешмите.
Там намери, там завари Нано чобан,
че я пита Нано чобан:
- Мари, малка моме,
пие ли се таз вода?
Отговаря малка мома:
- Таз вода се не пие,
тук се вземат само дор три китки,
три китки смесно цвете.
Отговаря Нано чобан:
- Ако би Нано чобан е вземал
до три китки смесно цвете,
не би имал девет вакли стада.
Тука пеем - Бога славим,
колко билки по полето,
толкоз здраве в таз къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016