|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Та що ми се глас изчува
вов два дела, вов два дола -
дали ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино?
Или ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
с врани коне - баш ракия?
Нито ми са рабаджии,
рабаджии с нови кола,
нови кола - руйно вино,
нито ми са кираджии,
кираджии с врани коне,
врани коне - баш ракия.
Това ми е Нойчо чобан,
та си иде с девет хиляд,
с девет хиляд маторини,
още девет дребни шилци.
Та си иде Нойчо чобан
из два дела, из два дола
и води си сто овчаре -
вакли овни подбегуват,
дребни шилци подиграват,
сто овчаре надвикуват,
и ще слезат доле, доле,
доле, доле под селото.
Ще да поят студна вода
на кладенец калиновец.
Ка ги виде малка мома,
ка си влезе вов градина,
та си набра росно цвете
Та си уви росни китки,
па си взема кобиличка,
кобиличка с бели котли
и отиде на кладенец,
на кладенец калиновец.
Ка си виде малка мома,
ка си виде Нойчо чобан,
тя си Нойчо отговаря:
- Яла, яла, Нойчо чобан,
та си земи росна китка,
росна китка босилкова.
А Нойчо й отговаря:
- Назад, назад, малка моме!
Да би Нойчо цвете вземал,
цвете вземал, китки носил,
китки носил, моми любил,
не би водил Нойчо чобан,
не би водил сто овчаре,
не би имал девет хиляд,
девет хиляд маторини,
още девет дребни шилци.
Назад, назад, малка моме,
не дразни ми сто овчаре,
че видиш ли кован кривак,
ударам те между двете,
между двете черни очи...
Разсърди се малка мома,
разсърди се и заплака,
и на цвете отговаря:
- Бог те убил, мое цвете,
защо съм те поливала,
поливала и садила?
Байлово, Елинпелинско (СбНУ 8/1892, с. 7, № 3 - "Нойчо чобан";
=БНТ 5/1962, с. 169 - "Нойчо чобан и малка мома"; =БНТ 8/1962, с. 247
- "Не дразни ми сто овчари").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|