|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар се наддумват
Помамил ми Нанкул чобан
от оназ страна през бял Дунав,
помамил ми девет стада,
девет стада с девет овчаря,
девет овчаря, сто кучета.
Замамил ги до кладенче,
до кладенче водопойче.
Де го съзряла Старата дива,
Старата дива, дива, Самодива,
престори се малка мома,
че е влязла в мала градинка
и набрала цвете всякакво,
че извила вити венци,
вити венци, смесни китки,
че си отиде на кладенче.
Па отговаря Старата дива:
- Ой те тебе, Нанкул чобан,
не любиш ли малки моми,
не вземаш ли вити венци,
не грабваш ли смесни китки?
Па отговаря Нанкул чобан:
- 'Ко бях любил малки моми,
'ко бях вземал вити венци,
да би грабвал смесни китки,
не би спечелил девет стада,
девет стада с девет овчаря,
девет овчаря, сто кучета.
Бабово, Русенско; коледна - на овчар (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.05.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|