* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Кълни, момиче, кого щеш,
сал мен сега недей кълни,
че ми й либе в сърце вляло,
в сърце вляло, билки дало,
билки дало, запоилки -
от Цариград отскубнати,
през бял Дунав пренесени,
у Радини донесени,
във градинка посадени,
във градинка край дюлица;
край дюлица река тече,
край реката вакъл овчар.
Вакъл овчар стадо води,
стадо води, свирка свири,
свирка свири и говори:
- Чуйте, мало и голямо,
как е мома пристанала
посред пладня от хорото:
зарязала й болна майка,
болна майка, болен баща,
девет братя наред лежат,
наред лежат на възглаве.
Която е пристанала,
тя е кучка подмамена;
която е сбогом взела,
майка й баща прошка дали,
къща върти, дом събира.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016