|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
- Карай, майчо, кого караш,
мене, майчо, нимой кара, (2)
мене мома одражала,
одражала, омилела
кайно китка перунишка
от Загоре донесена,
приз бел Дунав пренесена,
във градинка засадена,
във градинка под калинка.
От ворши хи роса роси,
от ворши хи Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Покрай Дунав овчар пасе,
мома му се жално моли:
- Бре, овчарю, бре, стадарю,
извади ме от бел Дунав,
жа те даря тьонка риза,
тьонка риза коприняна,
кьонак аглок, и той таков.
Стойките, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 1118);
тьонка - тънка.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|