* * *

Мома му е омиляла като китка годенишка

- Карай, мамо, кого караш,
мене, мамо, недей кара,
че ми й мене време дошло
да се главя, да се женя.
Мене мома одражала,
одражала, домилела.
Расла, расла, та нарасла
тьонка ела, та висока,
от върха й роса роси,
от дъно й Дунав тече, (2)
Дунав тече, мома влече.
Край Дунава овчар пасе,
овчар пасе сиво стадо.
Мома му се жално моли:
- Бре, овчару, бре, стадару,
извади ме от бял Дунав,
ще са женя, ще те даря
тьонкана риза копринена,
и аглокън и той такъв.
- Мори, моме, малка моме,
за риза та не изваждам, (2)
за аглок та не погльождам;
ку ме дариш тьонкана снажка,
тьонкана снажка, белоно лице.
- Бре, овчару, бре, стадаро,
как да дарям тьонкана снажка,
тьонкана снажка, белоно лице,
га съм пуста главеница?
- Мори, моме, малка моме,
га си пуста главеница, (2)
хайде иди низ Марица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016