|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
- Карай, мале, кого караш,
ти юнака немой карай!
Нему е мома домилела,
домилела, додражала
кайно китка перушничка
от горана изведенка,
през бел камък преведенка,
във градинка посаденка, (2)
с момски пръстен опрашенка,
с момски сълзи поливанка.
Расла китка, та порасла
кайно ела - тъй висока,
от върхън й роса роси,
от средъна капки капят,
от дъно й Дунав тече,
Дунав тече, мома влече.
Бре юначе, бре, делийо,
извади ме от таз река (от Марица)
че съм пусто главеница.
Давидково, Ардинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 1119).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|