|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома му е омиляла като китка годенишка
Дунав тече, мома влече,
овчар пасе сиво стадо. (2)
Мома му се жално моли:
- Бре, овчарю, бре, стадарю,
отърви ме от бял Дунав,
га са женям, ще те дарям
тьонка риза копринена, (2)
тьонък ъглок, и той такъв.
- Ни ме дари тьонка риза,
тьонка риза, тьонък ъглок, (2)
ам ме дари тьонка снажка.
- Абре лудо, лудо-младо,
га съм пуста главеница,
сватбата ми отсечена
за по-другана неделя.
- Га си пуста главеница,
че си върви низ Марица.
Чокманово, Смолянско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 1117).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2016
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|