|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Гьорги на Станка думаше:
- Станко ле, урум-беглийко,
Станко ле, конак-сайбийко!
Сега са, Станко, сега са,
сега са девет години,
откак съм тръгнал с бегликът,
с бегликът, с бегликчиите.
Девет съм кази обидел,
кази, Станко ле, касаби
и на казите селата,
конакът не съм променил -
все у вас, Станко, доходам,
все у вас, Станко, на конак
и тебе, Станко, находам!
Ти ми, Станко ле, поливаш,
сохрата туряш и вдигаш,
ти ми, Станко ле, постилаш,
постилаш, Станко, и вдигаш.
В очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Ся ще те в очи погледна
и дума ще те попитам:
- Питай, Станко ле, майка си,
а пък майка ти тейно ти:
дават ли тебе на мене,
вземат ли мене за тебе,
мене за тебе - за юнак?
Станка на Гьоргя думаше:
- Не съм ги, Гьорги, питала,
ма съм ги, Гьорги, слушала,
татко на майка думаше:
"Дор девет щерки да имам,
една на Гьоргя не давам,
че Гьорги ходи с бегликят,
с бегликят, с бегликчиите,
на бегликчиите главатар,
на парите хми хазнатар -
два пътя овце брояше,
три пътя бегликь сбираше!"
Вършило, Бургаско; на собакь (СбНУ 57/1983, № 840 - "Дават
ли му я, вземат ли го"); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|