|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Арнаут Радка думаше:
- Радке ле, бяла българко,
станало й девет години,
все у вас, Радке, дохождам,
у вас ми й, Радке, конака;
все ти ме, Радке, посрещаш,
посрещаш, порти отваряш
и ми кончето поемаш,
в равни го двори развеждаш,
поиш го, Радке, зобиш го;
все ти ми готвиш обяда,
обяда, Радке, пладнушка;
все ти ми слагаш и вдигаш...
В очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Извий се, Радке, извий се,
в очи да те погледна,
Радке ле, да те изпиша
на турска бяла хартия
със цариградско мастило;
Радке ле, да те изпрата
на мойта майка и баща, -
да видят и те да знаят
какво съм любе залюбил,
каква бива хубост на света!
Твърдица, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|