|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
Калоян Станка думаше:
- Станке ле, млада вдовичке,
девет години вече станаха,
откакто у вас кондисвам
беглика да си събирам!
Не съм ти, Станке, изявил,
че аз те много обичам,
но кажи ми какво да сторя,
като си имам жена и деца?
Станка Калоян думаше:
- Не си кайдисвай децата,
не си убивай жената!
А той си Станка не слуша;
като си вкъщи отиде, -
децата си ратаи прогони,
жена си в кладенец хвърли,
хвърли я и я удави.
Тогава у Станкини отиде
и на Станка думаше:
- Всичко е вече свършено,
децата ратаи дадох,
жена си в кладенец удавих.
Ха, да се, Станке, вземем,
ние двама да заживеем!
Като зачула тези думи,
веднага Станка скочила
и го на властта предала,
властта си Калоян хванала
и веднага го обесила.
Свищов (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|