* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Пенке ле, конакчийке ле,
станаха девет години,
много си жетви жънала,
не си си очи вдигала,
в лице да си те погледна.
Аз съм си, Пенке, намислил
да станеш бяла ханъмка,
на висок чардак да седиш,
тънка нанима да предеш,
ибришим конци да сучеш,
жълти жълтици да нижеш,
на бяла шийка да вържеш.
Искам те, Пенке, искам те,
ала ще те, Пенке, попитам -
кой закла, Пенке, тейна ти
и твойто мило братченце?
Пенка на ага думаше:
- Не зная, аго, не зная,
мен ме у дома нямаше,
задянах бяла къделя,
запредох ново вретено
и на седенки отидох.
Като си малко поседях,
и си вретено напълних,
и къделята опредох,
че станах, аго, че станах,
че станах дома да ида.
Кога на порти отидох,
портата бе заключена.
Ази си, аго, повиках:
- Стани ми, майко, отвори,
че си къделя допредох!" -
никой се, аго, не обади.
"Стани ми, тейно, отвори!" -
нито се тейно обади.
"Стани, Иванчо, отвори!" -
ни се Иванчо обади.
Ази се, аго, повърнах
и в чичо си си отидох,
и в чичови си нощувах.
Заранта, аго, кат станах,
двамата с чича тръгнахме,
в дома, аго, отидохме.
Че какво, аго, да видим,
пак на портите хлопаме,
никой, аго, не отвори.
Чичо вратите извади,
че какво, аго, да видим -
мама и тате заклани
и малкото ми братченце.
Ага на Пенка пак дума:
- Пенке, конак-сайбийке ле,
станаха девет години,
в очи не съм те поглеждал,
сега те в очи погледнах -
ти ставаш бяла ханъмка.
Пенка се люто разсърди
и си на аго продума:
- Аго, аго, турчино ле,
затуй ли закла мама ми,
мама ми, аго, тейка ми
и мойто мило браченце?!
Ах, че се аго ядоса,
извади сабя от кръста,
на Пенка глава отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018