* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станко ле, бяла гражданко,
Станко ле, конак-сайбийко,
Станко ле, урум-беглийко!
Сега са, Станко, сега са,
сега са девет години,
откак съм тръгнал с бегликят,
с бегликят, с бегликчиите.
Девет съм кази обидел,
кази, Станко ле, касаби,
девет съм коне уморил
от мойто тежко оружье
и пак съм бързал да дойда
все у вас, Станко, на конак.
Доходам и си отивам,
тебе те тука оставям.
В очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Ся ще те в очи погледна
и дума ще те попитам -
съща ли ти е майка ти,
ли ти е майка мащеха,
та те самичка оставя,
самичка - със яргакькьето?
- Байне ле, бате Иване,
мен ми е съща майка ми,
ала ми майка вярова,
затва ме сама оставя!
- Станко ле, бяла гражданко,
Станко ле, конак-сайбийко,
и друго ще те попитам -
от Бога ли си вдовица,
ели те тебе паряса?
- Байне ле, бате Иване,
сега са девет години
откак ме любе паряса!
- Станче ле, ми ко го видиш,
Станче ле, познаваш ли го?
- Байне ле, бате Иване,
та познавам го, мер не го -
на дясна ръка - без мало пръстле!
Иван си ръка подаде
и кя се виком извика,
че си Ивана прегърна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018