* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Стойо Стояни думаше:
- Стоянке, конак-сайбийко,
три години е станало,
как си у вази кондисвам -
триста съм гроша разнесал,
в очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Като си толкоз хубава,
от Бога ли си хубава,
или от турско червило,
или от Стамболско белило -
от кара боя шикалка?
Стоянка Стою думаше:
- Стойо ле, Стойо купецо,
като ме питаш, да кажа,
от Бога съм си хубава!
Като съм била мъничка,
добра съм майка имала;
на хубав ден ме родила,
на хубав ден на Великден,
а кръстница ме кръстила
на хубав ден на Гергьовден.
И на майка ми заръча:
"Кумичко, моя кумице,
хубаво гледай Стоянка,
че хубава ще да стане,
с бяло я мляко окъпвай,
с прясно я масло разтривай,
и в дюлев лист я повивай,
с крондил й вежди оправяй!"
И майка ми я послуша,
та ме е добре гледала,
с бяло ме мляко къпала,
с прясно ме масло разтривала,
с кондил ми вежди дръпала,
затуй съм толкоз хубава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018