* * *

Момък и мома конак-сайбийка

Градила й Радка дувари.
Засвирил Алил с кавали,
като свиреше, думаше:
- Ето ми девет години,
как ходя, Радо, тъдява
из вашто село голямо
с баща ти, Радке, търгувам,
с баща ти, Радке, бир берем,
с майка ти жълта коприна,
с брата ти тежко ярачи.
Все у вас, Радке, кондисвам,
все у вас, Радке, на конак.
Все ти ме, Радке, посрещаш
и ми кончето поемаш,
и го по двори развождаш,
и го у ясли вързуваш,
зелено сено нахраняш,
със бял го ориз зобеше,
с бистра го вода поеше.
Все ти ми, Радке, хляб слагаш,
хляб слагаш, Радке, хляб вдигаш,
все ти ми, Радке, постилаш,
постилаш, Радке, подлагаш,
в очи те ни съм погледнал,
дума ти ни съм продумал.
Сега щ' те, Радке, погледна
и дума ще ти продумам!
Либе ле, Радке, либе ле,
хайде ми, Радке, пристани!
Тогаз му, Радка отвърна:
- Пазари се, Алиле, свинарче,
селските свине да пасеш,
снупа сланина да носиш,
да режиш, Алил, да ядеш,
тогаз ще ти аз пристана!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018