* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станко ле, урум-беглийко, мари,
Станко ле, конак-сайбийко,
Станко ле, бяла гражданко, мари,
сега са Станко, сега са,
сега са девет години,
откак съм тръгнал с бегликят,
с бегликят, с бегликчиите,
девет съм каази обидел
и девет коне променил,
ма конакът си не меня,
все у вас, Станко, доходам,
все у вас, Станче, на конак,
все тебе сама находам,
самичка със ергаткето,
и още със бакальлято,
в очи не съм тя погледнал,
дума не съм ти продумал,
ся ще те в очи погледнам,
и ще те дума попитам,
майка ти съща ли ти е,
ял е е върла мащеха,
та те самичка оставя?
- Байне ле, бате Иване,
не ми е майка мащеха,
ами ми майка вярува!
- Ти кажи, Станче, майка си,
я пък майка ти, татко ти,
да дадат тебе на мене!
- Байне ле, бате Иване,
такава дума да нема,
такава дума не бива,
пряж татка да се продума!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018