|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък и мома конак-сайбийка
- Станке мо, урум-беглийке,
Станке мо, конак-сайбийке.
Станало е Станке, станало е,
станало е девет години
откак съм тръгнал с беглика,
с беглика, с бегликчиите,
все у вас, Станке, дохождам,
все у вас, Станке, на конак;
девет съм коня уморил,
десета бяла кобила,
триста съм гроша похарчил,
армаган да ти купувам...
Във очи не съм те погледнал,
със уста не съм ти продумал,
сега ще те, Станке, попитам -
пита ли, Станке, майка си,
майка си, Станке, тейко си,
дават ли тебе на мене?
Станка на Колю думаше:
- Не съм, Колю, питала,
най съм ги отвън слушала.
Мама на тате думаше:
"Да дадем Станка на Колю."
Тате на мама думаше:
"Девет дъщери да имам,
една на Колю не давам,
като на него сарахош."
Бяла, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана; сарахош - пияница.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|