* * *

Момък и мома конак-сайбийка

- Станче ле, бяло гражданче,
Станко ле, конак-сайбийко,
сега са, Станке, сега са, (2)
сега са девет години, (2)
откак съм тръгнал с бегликят,
с бегликят, с бегликчилъкят,
девет съм коня променил
и девет кази обидал,
ма си конакът не меня, -
мсе у вас, Станче, дохудам,
все у вас, Станче, на конак.
С очи не съм те погледнал,
дума не съм ти продумал.
Ся ще те в очи погледна
и ще ти дума продума:
- Станче ле, мари хубава,
съща ли ти е майка ти
или е върла мащеа,
та те самичка оставя,
самичка със яргакьето
и още със бакалето?
А пък Станка му думаше:
- Бате ле, бате Иване,
моя е майка мащеха,
та ме самичка оставя,
самичка със яргакьето
и още със бакальето.
Той си на Станка думаше:
- Станке ле, мари хубаво,
много се, Станче, мязаме,
хай да се двама вземеме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2018
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018