|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Бре, овчарьо, воловарьо,
изведи ме от туй село,
заведи ме на наш баир,
да погледна нашто село,
нашто село огън гори,
огън гори, метла мете.
Нека гори, да изгорят
мойта майка, моят баща,
дето са ни изхранили
девет деца момичета.
Всяко село по едно дали,
за мен село не останало,
та ме дали на камиларя, -
да му паса камилите,
камилите, пущините.
Денем лежат, нощем пасат,
а по срединощи вода пият.
Хем ги паса, хем се оплаквам
де остана мойта младост,
мойта младост, мойта хубост.
Змеево, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|