|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
Росен, росен, зелен росен,
като цъфтиш в горица,
пали ли те люта слана,
като мене руса мома?
Руса мома росен брала,
из росено й събирала,
събирала все овчари,
все овчари и воловари.
- Овчар Кольо, брат да ми си,
воловарьо, милком братец,
я ме вие изведете
от тази гора ясенова,
ясенова и росеньова,
да погледам горе и долу,
горе й долу нашто село,
нашто село росеново -
росеново в огън гори,
нека гори да изгори,
да изгори мойта майка,
мойта майка и моят баща,
дето не ме оженили,
кога беше момин паха,
момин паха и момска севда!
Нова Черна, Тутраканско; лазарска (Иванова, Йорданка Петрова.
Автентичният песенен български фолклор от община Тутракан. Тутракан, 2001, № 89).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|