|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Хей, овчарьо, шилигарьо, изведи ме от таз гора,
изведи ме от таз гора, от таз гора ясенова.
Да си видя нашо село, - в нашо село огън гори,
в нашо село огън гори, огън гори, метла мете;
огън гори, метла мете да измете мойта майка,
да измете мойта майка, мойта майка, моят тейна.
Де хранели, де гледали девет деца - момичета.
Всяко село, щерка дали, а на меня село няма,
а на меня село няма, че ме дали в Камиларе,
че ме дали в Камиларе, да им паса камилите,
да им паса камилите, камилите, пущините.
Денем лежат, вечер пасат, по среднощем вода пият.
Хрищени, Старозагорско (История на читалище "Стефан Генчев"
/Авт. колектив. ИК "Кота", Стара Загора, 2009; <http://www.epamet-sz.org/digital/chitalishte_hrishtene.pdf>;
инф. род. в Целина, Чирпанско).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|