|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Бре, овчарю, воловарю,
изведи ме от таз гора,
от таз гора роксенова,
изведи ме на наш баир
да погледам нашто село,
нашто село и нашта къща.
Нашто село огън гори,
огън гори - метла мете!
Нека гори пущината,
нека метла го измете,
да изгори и измете
мойта майка и моя тейно.
Че хранили, че гледали
девет деца момичета;
във всяко село по едно дали,
мене село не остало,
та ме дали в камилари
на малкото камиларче,
да му паса камилите!...
Камилите, пущините,
деня лежат, нощта пасат,
по среднощи вода пият.
Генерал Инзово, Ямболско (Султанов, Господин. Песни, легенди,
мисли и случки от с. Генерал Инзово. изд. Ж. Учков, 2003, с. 36).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|