|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Бре, овчарю, воловарю,
изведи ме из таз гора,
из таз гора ясенова.
Изведи ме на наш баир
да си видим наше село,
наше село огън гори.
Нека гори, да изгори,
метла да го помете.
Мойта майка и моя татко,
че чували и гледали
до девет дъщери.
У всеко село по една дали,
за мене село не остана.
Мене ме дали камиларя
да му паса камилите,
камилите, пущините.
Весден лежат, нощем пасат,
по среднощем вода пият.
Ем ги пасем, и оплаквам,
и оплаквам мойта младост,
че отиде мойта младост,
с мойто либе не се видях.
Гъмзово, Видинско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|