|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома кълне близките си - дали я на камилар
- Бре, овчарю, камиларю,
изведи ме от таз гора,
от таз гора ясенова;
заведи ме на наш баир
да погледам нашто село,
нашто село - огън гори,
огън гори, метла мете.
Нека гори, да изгори,
нека метла да го измете!
Да измете мойта майка,
мойта майка и моя баща;
че да знаят и да помнят,
че хранили, че гледали
девет деца момичета!
Във всяко село по едно дали,
за мен село не остана.
Мен ме дали камиларю -
да му паса камилите,
камилите, пущините;
денем лежат, нощем пасат,
по среднощем - вода пият.
Чернево, Варненско; сватбена - хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.08.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2016
|